БЛОГ

Ако се интересувате от ландшафтен дизайн, ако желаете да споделите своите успехи или трудности при поддържането на градината или двора, участвайте във ФБ групата ЛАНДШАФТЕН ДИЗАЙН И ОЩЕ НЕЩО.

Само за подпиране ли служат подпорните стени?

Особено активно подпорните стени присъстват в парковете от времето на Ренесанса – дворци и вили с техните градини, които и до днес са образци на градинско-парковото изкуство. Там целенасочено са избирани терени с огромна денивелация и майсторски са се оформяли водни каскади, тераси, стълбища и площадки на различни нива.

Нека, все пак да разгледаме подпорните стени от гледна точка на съвременния ландшафтен дизайн. С тях се оформят нивата при вертикалното планиране.

При наклонени терени, където има денивелация се налага коригиране на наклона.

Така една част от терена става равна, след това имаме рязка промяна на наклона, осъществена с помощта на подпорната стена, след това – ново, по-високо ниво, като терена отново става равен. В определени ситуации наклона може да се овладее, както с помощта на подпорна стена, така и да се остави естественият наклон на терена. При оформяне на височината и преодоляване на денивелацията няма конкретни правила за това кой от двата начина да се използва.

На места, където са приложими и решенията с вертикални стени, и следване на естествения наклон на терена – решението се взема според виждането, идеята на проектанта, желанието на клиента, финансовите параметри.

С помощта на подпорни стени се оформят предимно стръмни терени, както и такива, които са неустойчиви. Така подпорната стена служи както за преодоляване на нивата, така и за укрепване.

С подпорните стени може да се оформят тераси, да се разнообрази пространственото решение както в план, така и във височина. Могат да се оформят нива, тераси, да се обърне внимание на някои красиви места, както и да се подчертае някаква характерна особеност на обекта.

Материалите, от които се изграждат подпорните стени са твърде разнообразни.

При голяма денивелация стените се предвиждат от бетон. Това са съоръжения, които се изчисляват конструктивно. Според височината на стената, вида на земната маса, която тя удържа се изчислява дебелината, наклона, основата, както и вида на бетона.

По-често и дори по-подходящо е използването на каменни стени.

Такива стени могат да бъдат изградени от камък, който да е споен с бетон или камъните да са наредени без разтвор, така наречената суха зидария.

Такива стени се правят на места, където трябва да се укрепят сравнително невисоки откоси, както и дължината на стената позволява тя да се развие достатъчно.

Докато доскоро, а и все още овладяването на наклонените терени се предпочиташе да става, като се запазва естествения наклон, то днес се забелязва тенденция към обратното.

Използването на подпорни стени става все по-предпочитан начин за „разиграване„ на терена, за това да се получат по-разнообразни и по-интересни решения. Често се изграждат стени, предимно от естествен камък, дори и без това да е наложително от терена. По този начин се оформят зоните в пространството, „разиграват„ се различни решения във вертикално отношение, като се постига разнообразяване и индивидуалност на проекта.

Видът на подпорните стени се обуславя от общия дизайн на обекта, от стратегията за това как ще изглежда като цяло обекта, връзка с околните обекти и пейзаж, а така също и от наличните местни материали и традиции в строителството.

Подобни невисоки подпорни стени, които имат дори повече декоративна стойност са изключително подходящи за обекти, в които терена не е равен, но и не е стръмен. Така се избягва тази „неяснота„ по отношение на вертикалното решение, като с помощта на изкуствено изградени допълнителни насипи и подпорни стени с неголяма височина се правят решенията по-категорични.

Основно функцията на подпорните стени е укрепваща, както и за преминаване от едно ниво на друго. Много често, обаче може подпорната стена да има смесена – укрепваща и декоративна функция и дори чисто декоративна.

Много често бетоновите стени са съчетани със стълби, като така се преодолява височината.

Комбинацията със стълби се получава, когато подпорната стена е свързващ елемент между двете нива и трябва да се осигури достъп.

Стълбите могат да се разположат вътре в самата стена, могат да са между две части на стената, които се разминават помежду си или да се монтират върху стената – метални или от друг материал.

За безопасни, самостоятелни стени се считат до 75 см. По-високите от тази височина задължително подлежат на конструктивно проектиране и изчисляване.

За основа на стените се прави слой от чакъл и пясък.

Ширината на тази основа трябва да превишава ширината на подпорната стена с 30 процента, а дълбочината е според конструкцията на стената от 30-50 см.

Основата от чакъл и пясък се уплътнява, като се полива с вода, за да се премахне въздуха и да се уплътни.

За стените над 1 метър се предвиждат колони, арматура и фундамент. В подпорните стени се предвиждат разширителни фуги, които служат за обиране на напрежението от температурните разширения.

Каменни стени, суха зидария. Последователност на изграждане.

При тези стени се използва тежестта на камъка, формата на каменните блокове. С помощта на подходящо подреждане и подбор на каменните елементи се оформят редовете на стената.

В основата на стената се поставят най-големите камъни, които служат като основа, след това – по-малките. Общият наклон на зида е в посока към склона, като така се засилва укрепващата роля на стената.

Първият ред се поставя в траншея, чиято ширина е два пъти ширината на зида, а дълбочината – половината от височината. Насипва се възглавницата от пясък и чакъл, като всеки слой се мокри, за да се уплътни. Тези редове, които са под нивото на терена и имат допир с почвата се отделят от нея с дребни фракции чакъл или строителни отпадъци, за да се изолира от почвата. Последователно се редят камъните, като се избират по форма и големина.

Съществуват различни начини на подреждане на камъните, като това изисква значителен опит и майсторство. Пространството между камъните се запълва с по-малки камъчета.

Така се оформя зида, който наред с укрепващата функция може да се използва и за подреждане на цвета, треви които да украсят зида, като оформят така наречените цъфтящи зидове. В подобни случаи е желателно подредбата на камъка да е предвидена за това.

В подпорните стени се оставят и отвори за отвеждане на повърхностните води, като се предвижда и дренаж около стените.

За градини и обекти, които са в подчертано природен стил един от най-подходящите материали е дървото.

Също често използвани елементи са габионите, които успешно се вписват в различни стилове архитектура.

Умелото използване на подпорните стени, независимо от конкретните им функции само ще допринесе за обогатяването на пространството в градината, ще разнообрази и придаде индивидуалност на обекта.

А ЗАЩО НЕ?

Замисляли ли сте се какво точно представлява професията на ландшафтния дизайнер?

В дебрите на кои науки потъва любознателният човек, за да може да се развива в тази така интересна професия?

А основите на градинското изкуство - нали основите са положени назад във времето. Интересни са образците на градинско-парковото изкуство, вдъхновяващи и днес със своята изисканост и хармония.

Когато ни предстои да оформим двор - от къде да започнем, как да го начертаем, какви растения да изберем и как да ги разположим?

Може да станете едни от тези, които знаят отговорите!

ПЕРИОДИЧНО СЕ ПРОВЕЖДАТ КУРСОВЕ по ЛАНДШАФТЕН ДИЗАЙН

Провежда се през платформата ZOOM

Времето на занятията е удобно за работещи.

Програмата включва основните теми и знания, необходими за да придобиете нова специалност или да допълните знанията си в областта на ландшафтния дизайн.

Наред с лекциите са предвидени и множество занимания, включващи чертане, упражнения, тестове и задачи.

НАПРАВЕТЕ ЗАПИТВАНЕ ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ!

ОЧАКВАМЕ ВИ В НОВИЯ КУРС!

ДВОРЪТ ПРЕЗ ЗИМАТА

Може ли зимният двор да бъде красив?

Когато планираме градината, особено ако жилището се обитава целогодишно е задължително да помислим за целогодишен декоративен ефект.

Този ефект през зимните месеци се постига както от структурата на композицията, на растителността, така и от използваните видове.

Как да подсилим въздействието през зимата?

Като планираме кътове, които да могат да се използват и през студените зимни дни. Такива могат да бъдат затворени беседки, пейки, разположени на открити места, където да се порадваме на зимното слънце, когато няма вятър или на закътани места, където гъстата иглолистна растителност ще ни предпази и осигури закътано пространство.

Малка постройка, която да се затваря през студените дни с плъзгащи се стъклени прегради е чудесно решение.

Освен това, градината може да бъде набрюдавана и от самото жилище, от остъклено пространство, което да има пряк визуален контакт с двора, гледка кам красиви групи растения със зимен ефект.

Когато търсим целогодишен ефект в градината, обикновено разчитаме на иглолистните растения. С тях можем да зададем основната структура – те са плътни, дават обеми. Разбира се, обаче не бива да прекаляваме, тъй като има опасност да се получи прекалено мрачно и потискащо въздействие.

Наред с иглолистните, добре е да отделим достатйчно място на широколистните вечнозелени растения. Те могат да бъдат както в свободна форма, така и подстригани като сфери, полусфери и други. Така ще разчитаме и на обемите и зелената багра. Подходящи видове са чашкодряна, илекса, лигуструма, котонеастера, вибурнум тинус, чемшир, фотиния, лавровишнята, пираканта, махония, розмарин, лоницера. Част от стените или оградата може да „облечем„ с бръшлян.

Когато умело използваме тези растения ще направим някои места в градината да са плътни, ефектни с форма, обеми, структура на листата. Такива групи или единични храсти се забелязват, осигуряват присъствие в композицията. Дори и покрити със сняг, тяхната структура и форма остават забележими.

Освен на обеми и плътност, можем да разчитаме и на интересна корона на растения, когато са с опадали листа. Такива интересни корони имат плачущата върба, други видове с плачуща форма, видове с декоративна форма „тортуоза„ – накъдрени клонки, интересни и без листа. Такива корони с интересна форма и рисунък сащо са подходящи за зимният ефект в градината.

Друго, на което можем да разчитаме са растения, чиито плодчета остават до по-късно на растенията. Това може да бъде аронията, шипката, особено декоративната ябълка. При тях плодчетата се задържат дълго и са ефектни дори и при снега.

Освен тези растения, особено ценни в градината през зимата са видовете, които имат ефектна кора. Това са най-вече кучешкия, сибирския дрян – ефектни с гъстите си, тънки и ярко обагрени стебла. Самостоятелно или в живи плетове те са особено ценнни през зимата.

В тази група – на ефектни със стъблата си растения са и някои дървета, които имат интересна структура или цвят на кората. На първо място е брезата. Светлата кора, ефектно напречно набраздена с тъмните ивици е прекрасна на фона на зимния пейзаж. Други растения с ефектна кора са някои видове ацер, японска вишна, брусонеция и други.

Наред с това, може да се помисли и за някои детайли, като малки цветни декорации в ярки цветове – метални или дървени, които да създават настроение. Много добре също се вписват и соларните лампи, създаващи настроение в така бързо настъпилото свечеряване.

Правилно подбраните растения, добре комбинирани и разположени в градината ще донесат радост и настроение през цялата година.

ЗАЩО ЛИГУСТРУМЪТ Е НАЙ-ИЗПОЛЗВАНИЯТ ВИД

Един от най-използваните видове в зелените площи си остава лигуструмът, и ако си задавате въпроса „Защо това е така?“ – прочетете следващите няколко реда.

За любознателните:

Знаете ли от кое семейство е? Семейство Oleaceae, да това е представител на семейство Маслинови.

Ligustrum vulgare, или обикновено птиче грозде е храст с височина няколко метра. Разпространен е в Северна Америка, Северна Азия, Европа, също и в България.

Обикновеното птиче грозде расте като подлес в широколистните гори. Тази информация ни дава насока за условията, при които се развива обикновеното птиче грозде – обича слънце, но понася полусянка, обича плодородна почва, издържа на зимните температури у нас. При по-меки зими и сравнително топли райони в страната е полувечнозелен храст, а иначе листата му опадват през зимата.

Приложение:

Лигуструмът не случайно е толкова използван в зелените площи. Една от причините е устойчивостта на засушаване. Въпреки, че като всяко растение се нуждае от подходящи грижи, възрастните растения могат да издържат на известно засушаване и на неблагоприятни условия.

Друга причина е, че понася резитбите, което го прави подходящ за оформяне на живи плетове. Растенията, които се сгъстяват след резитба създават плътна маса и така оформят красиви живи плетове. Освен това лигуструмът е сравнително устойчив на замърсяване и болести, което още повече разширява приложенията му.

От него могат да се оформят и живи плетове, които не са подрязани, а са свободно растящи, като така се оформя красива периферия.

За любителите на екологосъобразните решения – плодовете на лигуструма са храна за птиците, и ако искате да ги приютите, да им осигурите обитание и храна – може да засадите по периферията на обекта обикновено птиче грозде. Това е начин да се осигури редовна храна на птиците и те да не нанасят вреда на плодните дървета.

Подходящ е също за засаждане като единично растение, в група по няколко или с други храсти, както и за оформяне на фигури.

Въпреки, че често не виждаме цветовете на лигуструма, тъй като го подрязваме, то растенията, които са свободно растящи и неподрязани цъфтят с красиви бели цветове.

Съвети от специалиста:

Намерете подходящо приложение на този „универсален боец“, използвайте го на подходящите места, грижете се по правилният начин и ще получите прекрасни резултати.

Лигуструмът може да се засади както „на гол корен“, така и в контейнер. Имайте предвид, обаче че засаждането с открита коренова система носи своите рискове. По-сигурно е засаждането в контейнер – така сте уверени, че растенията са добре прихванати, няма да се подлагат на излишен стрес и ще се развият по-успешно.

По отношение на времето на засаждане – за предпочитане е есента, въпреки че прекрасни резултати с лигуструма ще имаме и по всяко друго време, ако растенията са в саксия и им осигурим достатъчно поливане в началния етап на развитие.

Лигуструмът удачно се използва както в периферията на обекта – жив плет, ограда, така и като структура в композицията, а също и за фон на други декоративни растения.

НЕПРЕТЕНЦИОЗНИТЕ КОМПОЗИЦИИ - ПИСЪК В ЛАНДШАФТНАТА МОДА

При оформянето на обекти на градинско-парковото изкуство, днес все по-актуален става онзи дизайн, в който се пресъздава природата с нейните картини, но по начин, който е ненатрапчив и същевременно въздействащ.

Добрият дизайн задължително пресъздава това, което е в природата, но с различни изразни средства и в различен мащаб. Багрите от природата, динамиката в различните картини, днес като че ли се заменят с простотата на пасторалните пейзажи.

Дали от трудностите, свързане с ограниченията на водата за поливане, или от умората от сложни и тежки композиционни решения, днес все повече се търсят чаровно

непретенциозните видове, характерни за полето и ниските надморски височини.

Много успешни работи на майстори на ландшафтната архитектура на световно ниво са свързани с темата за „дивата красота„ на полските растения.

В подобни решения присъстват много треви, житни растения, макове, метличина, ерингиум и други. В тези видове се създават и нови културни форми с насочено декоративни качества.

Лаконичността е прекрасно изразно средство и, лично мое мнение е, че тя все повече ще намира място и в областта на ландшафтния дизайн.

Търсенията в тази насока - естествени, непретенциозни, ненатрапливи, меки картини с помощта на полски тревисти видове ще се налага все повече.

ПРЕДИМСТВАТА НА ПЛЪТНОТО ЗАСАЖДАНЕ

Когато оформяме даден обект е добре да предвидим открити и закрити пространства. Това означава да има площи, които са плътно засадени с растения - храсти, дървета и площи, които са свободни - заети с тревна покривка.

И точно по повод на затревените площи бих искала да споделя някои свои мисли.

Вероятно се счита, че затревените пространства не изискват особено грижи и се прибягва до тях прекалено често. Добрата тревна покривка, напротив изисква прекалено много грижи и е доста скъпо удоволствие, най-вече при поддържането.

Като професионалист, много бих искала да се върне озеленяването с използване на повече видове, по-голямо разнообразие от храсти и дървета.

Плътното засаждане на растения е по-скъпо в началото, но поддържането е не толкова интензивно, както при затревените площи.

Затревяването трябва да е част от общата картина, а не основен елемент. Тревният килим трябва да е свободен от растения, както и с удачно подбрана форма.

По-добре е да изградим малка затревена площ, но добре поддържана, отколкото целият обект да е затревен, но в един момент, когато се окаже, че поддържането е скъпо, тревата да се занемари.

Когато се заемаме с дизайна на зелените площи е добре да потърсим професионално мнение. Винаги ще се намерят работници, които да нахвърлят някакви тревни смески, но какво ще се случи след това...

Темата за затревяването е дълга. Пожелавам на всички, които искат да имат тревен килим да го изградят удачно и да му се радват.